Проф. Щилян Кавлаков е един от създателите на космическата станция към Ядрения институт на БАН на връх Мусала за изследване на космическите лъчи. Той се занимава с изследването на космичните частици. Заема място в американските енциклопедии “Кой кой е” (1995 и 2000г.), в “Най-известните 5000 души в света”, в “Интернационалнатa книга на честта (1996), в “2000 най-известни учени в началото на 21 век”, изд. на Университета Кеймбридж, 2005г.
В момента участва в научни изследвания и чете лекции в Мексико и САЩ.
Щилян Кавлаков разказва за космическите частици така: те са ядра на познатите ни химични елементи, но лишени от техните електрони, които постоянно и равномерно падат върху горната част на земната атмосфера. Създават се извън нашата Слънчева система. Някои от тях притежават скорости, близки до тази на светлината, и огромна енергия. Ако на всичките елементарни частици, съдържащи се само в един грам материя, им се придаде такава скорост, е необходима енергия, каквато се получава от работата на всички електроцентрали в света за 1 милион години. Но частици с такава скорост са твърде редки. Затова детекторите, които регистрират всяка космична частица, са разположени на огромни площи. Сега в Аржентина се прави апаратура за улавяне на такива частици, като отделните й елементи са разположени на площ, по-голяма от площта на България.
Професор Кавлаков казва, че Вселената съществува от около 15.5 милиарда години, като първоначално е била съсредоточена в една точка без пространство и време. Тази необикновена точка е избухнала и е дала начало на всичко, което сега наблюдаваме като Вселена. Избухването е Големият взрив. (На мен ми е трудно да си представя как една крайна или безкрайна вселена е тръгнала само от една точка, която е избухнала, каква ли енергия ще да е се е отделила, че да го има всичко това и онова, което не знаем още.)
Кавлаков твърди, че има две възможности за вселената – първата е, че тя пулсира – разширява се в продължение на милиарди години и после се свива, след това тези два процеса се повтарят. Другото твърдение е, че тя е безкрайно разширяваща се.
 Ако приема второто, то аз си представям разширението като нещо случващо се в определено пространство, а за да се разширява постепенно вселената, трябва да има място, в което тя да се разпростре. Повече ми харесва идеята за пулсиращата Вселена. 

многото вселени

На въпроса вярвате ли в задгробния живот, Кавлаков отговаря: Надявам се, че се шегувате. Един физик не може да вярва в такива неща.
Хората ще бъдат замествани от компютрите (тези простички сега машини). Вече има лаборатории, в които са създадени компютри, които имат усещания и се работи над такива, които да имат и съзнание.

 С. Съргойчев твърди, че вселената е статична и че Големият взрив е илюзия.

 Казват, че Айнщайн също не е е харесвал тази, тя си е теория за начало с взрив.





 

"Професор Кавлаков казва, че Вселената съществува от около 15.5 милиарда години, като първоначално е била съсредоточена в една точка без пространство и време."- ТОВА малко МИ ЗВУЧИ като въпроса "А, какво е правил Бог преди да създаде света?"
"Вече има лаборатории, в които са създадени компютри, които имат усещания и се работи над такива, които да имат и съзнание." - а това пък ми казва, че човечеството дотолкова се е уморило да бъде себе си, да се разивива, да се справя с природните и всякакви предизвикателства, че търси начин САМО ДА СЕ ЗАЛИЧИ ОТ ПЛАНЕТАТА.
И после нека някой да ме убеждава, че сме разумни същества!:)))

бог е създавал и други светове, да не е само този :)) преди те да създадат него :))
за свръхкомпютрите (не са роботи) Кавлаков е разказал, че те ще представляват нещо като банки за съхранение на памет, която ние губим и това което знае един човек да не изчезва с неговата смърт