Свободната воля в секса и емоцията действа доста слабо. Както знаят поетите, влюбването е неразумно.

 

В началото бе природата, в основата на която и срещу която се формираха представите ни за Бог. Няма да успеем да разберем що е секс или пол, докато не уточним отношението си към природата. Ние сме един от множеството видове, върху който природата упражнява силата си. Цивилизованият човек не признава пред себе си реалната си зависимост от природата. Цивилизованият живот изисква момент на илюзия. Идеята за върховната благосклонност на природата и Бог е най-мощният спасителен механизъм на човека. Без нея културата би отразявала страх и отчаяние.

Животните не изпитват сексуален страх, защото нямат разум. Разсъдъкът на хората усложнява функциите им. Ние виждаме твърде много, така че трябва строго да ограничаваме погледа си. Желанието отвсякъде е обградено с тревога и вълнение. Емоцията е страст, сбор от еротизъм и агресия.

 

Съвършен човешки еротизъм е невъзможен. Сексът като изкуство е наситен със символи. Човешките същества са единствените създания, при които съзнателното и животинските инстинкти са така тясно свързани. В живота на запад не съществува чисто физически или освободен от напрежение сексуален сблъсък. Всяко привличане, всяко докосване, всеки оргазъм е постигнат с участието на психиката. Търсенето на свобода чрез секса е обречено на провал. Оргазмът е господство, капитулация или успех. Природата не зачита човешката самоличност. Затова толкова мъже (а и жени) просто изчезват след като са правили секс, усетили унищожаването на дяволското в себе си.

Сексът не може да бъде разбран, защото природата е неразбираема. Половете са обвързани с дългове в една комедия в хода на историята... Мъжът отблъснат от материалната майка, създава алтернативна реалност – хетеровселена, за да се залъгва, че е свободен. Жената, първоначално доволна от протекцията на мъжа, след това подпалена от желание за своя илюзорна свобода, нахлува в мъжките системи-светове, подтиска дълга си към него и му открадва световете.

В централната позиция на жената е стабилността на самоличността й. Тя няма нужда да става и да бъде. Тази й централност е голяма пречка за мъжа, чието любопитство към същността й тя блокира. Той трябва да се превърне в независимо същество, тогава ще се освободи от нея. Ако той не успее, просто ще падне обратно в нея.

За мъжа сексът е борба за самоличност. Сексът е изтощение за мъжа и енергийна цялост за жената. Любовта е средство, чрез което мъжът приспива сексуалния си страх. За мъжа всяко сношение е връщане към майката и капитулация пред нея.

Женският еротизъм е разпръснат из цялото тяло. В концентрирането на мъжката полова енергия е заложено ограничаване, но и интензитет. Той е жертва на неуправляеми възходи и падения. Мъжката сексуалност е вродена маниакална депресия (която си има лечение). В секса, както и в живота те са извън себе си и извън тялото си. Мъжете знаят, че са сексуални изгнаници. Те се скитат по земята в търсене на задоволство, молещи и презиращи и никога удовлетворни. За разлика от жената при мъжа сексът е метафизичен. Жените не разрешават проблемите си чрез секса. Физически и психически те са самостоятелни. А мъжът изпада в пропастта, от която непрекъснато се пази. Той прави пътуване до небитието и обратно.

Всичко може да завърши зле или да причини объркване, тръгвайки добре.

В предисторията отъждествяването на жената с природата е било доста разпространено. Жената е била на почит като източник на размножаване. С всяка отстъпка на природата ролята на жената намалява значимостта си. Западната жена е силно зависима от тялото си. Точно в това общество опитващо се да превъзмогне природата и което държи на индивидуализма и личната реализация, ужасяващите факти за положението на жената шокират с болезнената си яснота. Колкото повече се стреми към лична изява и автономност, толкова повече се развива фантазията й, все по-жестока става борбата й с природата, всъщност с упоритите закони на собственото й тяло. И все повече ще я наказва природата – не смей да бъдеш свободна, защото твоето тяло не ти принадлежи. Тялото е безразлично към духа, който го населява. То може само да бъде усъвършенствано постоянно като инструмент. То има една мисия – бремеността, която е израз на установения характер на женската сексуалност. Тялото и същността на бременната жена се управляват от адска сила, която е извън контрола на жената. Бременната жена е демонична, дяволска и цялостна. В онтологичното си съществуване тя няма нужда от никого и от нищо. Мъжкият принос в размножаването е моментен и преходен, зачеването е миг от времето, фалически връх, след който мъжкият се срива обратно безполезен; жената е изначалният производител, истинският първи двигател.  

 

цялата студия:
http://www.ahmaria.eu/broeve/broj-7/kamij-palia-seksualni-personi-izkustvo-i-dekadans-ot-nefertiti-do-emili-dikinsan/ 

 

 

 

Поздрав за поста!
Само не разбрах - това твой текст ли е?
Абсолютно западен поглед върху нещата. Добре, че има и източен - за да не изглежда всичко толкова демонично :)

и няма да мога да открия името на авторката; западноевропейка е, това е част от нейна статия в сборника "Ах, Мария" от средата на 90-те години на миналия век

публикацията....... спомних си, някой бе казал:
"по-добре фалически символи, отколкото символичен фалос", неуместно се наместих с цитата, но това ми дойде първо като асоциация ;

цитатът даже, благодаря ;

Нямам думи , дъха ми спря от силата на голата истина/думата истина,пак от женски род/, за кой ли път признавам, колко съм горда , че съм жена !

Точно това имам в предвид и аз :)