Това, в което винаги съм вярвала или което за мен е било правилно, го срещнах скоро като основни идеи в две книги. Единият текст казва, че перфектното, зряло и цялостно преживяване в любовта е да споделиш партньора си с някой друг, да зарадваш друг, да споделиш с него удоволствието си. Печелиш единствено ти, онзи с когото споделяш - той всъщност разбира какво няма. Ревността е смешна - хората са несигурни, това отнема от достойнството и стойността им.

На друго място видях предаден следния цитат: “Вместо мъжът да се терзае от любовни мъки към една жена, вместо жената да изгаря по един мъж, всеки от тях търси любов извън взаимната им връзка. Това укрепва чувствата, засилва привързаността им един към друг”

Ужасно е да те пожелава чужд човек. Но господарят е ненаситен и див и ще те хвърли в ръцете на първото жадно, невинно дете.

И така, този който ме владее, показа какво никой никога няма да може да има. А той вярва в това, не знам оригиналния му източник:

Любовта връща на света цялата му значимост, без която ние бихме се превърнали в насекоми, знаещи само да изпитват плътска наслада, да хапят и да умират...

При все това вече предусещах, че да повярвам в такава любов, би било последната възможна вяра в моя живот, отвъд която нищо повече тук на земята не би имало смисъл.

Тя е безкрайно много, цялата е ваша, не зависи от друг човек, не е болест, а е здраве.

Тя е по-голяма и от живота, затова й слагаме правила и условия.и прегради, за да имаме чувство за контрол. Има много интересна кардиотерапия: визуализира се сърдечната област с отваряне на преградата пред нея до пълното изчезване на ограниченията пред сърцата на хората. Много ефикасно лечение в клиничната практика.
Това, което ми пожелаха вчера, се сбъдна още днес. Но кога другите ще захвърлят робството. Господарите жалят невежата, но накрая започват да се забавляват. И няма смирение, жалост само. Те не разбират, и можем само огризки да им хвърлим. Това естествено е жестоко, разбра ли; преградите са жестоки, нали не я владеем, и не се смиряваме с нищожността си.
Само едно ние господарите осъзнаваме ясно - биваме сменяни много често с нови.