От индианските практики: Клюките са най-лошата форма за отрицателно програмиране на индивида, и те представляват чиста отрова. Научили сме се как да клюкарстваме по споразумение. Заедно с мненията се предава и емоционалната отрова и този тип общуване сме го приели за нормален.
 Клюкарстването се е превърнало в основна форма на общуване. То е станало начин за сближаване, защото фактът, че някой се чувства също толкова зле като нас, ни кара да се почувстваме по-добре. "Нещастието обича компания" и страдащите в ада хора не искат да бъдат сам-самички. Страхът и страданието са важна част от съня на планетата, от илюзията; това е начинът, по който ние сме държани в подчинение.
 Ако се ползва аналогията между човешкия ум и компютъра, клюката може да се сравни с компютърен вирус. Той е вирулентен код, написан е на същия език като всички останали кодове, но с лошо намерение. Този код влиза във вашата система, когато най-малко очаквате и обикновено - без да съзнавате. След въвеждането му компютърът ви вече на работи съвсем добре, защото кодовете се объркват до такава степен с всичките си противоречиви команди, че положителен резултат е невъзможен. Човешката клюка действа точно по същия начин. Например започвате курс с нов преподавател, очаквали сте го с нетърпение от много време. Но през първия ден се натъквате на човек, който ви казва: " О, този преподавател е такъв самонадеян глупак, и изобщо не знае какво приказва.." Думите и емоционалният код на човека при изразяването на това мнение моментално се отпечатват върху вас, но вие не знаете какви са мотивите на изказванетио му. Може би просто изводите му да са били плод на предразсъдъците му. Но още от малки сме свикнали да приемаме на доверие дадената ни информация, и известна част от вас ще повярва на клюката. И отивате на курса. Докато преподавателят говори, вие усещате как отровата се надига във вас и изобщо не осъзнавате, че го гледате с очите на човека, който го е охулил. Курсът ви става неприятен и решавате да се  откажете. Обвинявате преподавателя, но всъщност виновна е клюката. По такъв начин думите могат да действат магически...
 И цялата тази бъркотия се предизвиква от един нищо и никакъв компютърен вирус. И най-малката злонамерена или погрешна информация е достатъчна, за да развали общуването между хората. Представете си, че всеки път, когато някой сплетничи с вас, той вкарва в ума ви вирус и всеки път това ви кара да разсъждавате по-неясно. И в опит да се справите с объркването и да се освободите донякъде от отровата, вие на свой ред сплетничите и предавате вирусите на околните.
Сега си представете как този модел се повтаря до безкрай между всички хора по земята. 
Настава така нареченият от индианците хаос от различни гласове, опитващи се да говорят едновременно в ума ви.
 Когато виждаме света през компютърен вирус, тогава не е трудно да оправдаем дори жестокото поведение. Онова, което не осъзнаваме е, че злоупотребата със словата ни хвърля по-надълбоко в 
ада. Безупречността на словото ще ви имунизира срещу всеки, който се опитва енергийно да ви се намесва, защото ще приемете отрицателната идея, само ако умът ви представлява благодатна почва за нея.