три пъти го споменавам, защото той се забавлява, докато пише за отрицателната действителност, с него усещаш буквално и физически, незабележим, и оживяващ, с некрещящо безстрашие.
 на 43 казва това, което ние пробваме още преди началото:
 явно едно хубаво ебане не им стига... искат и душата ти

когато не му искаш душата, отивал в черното.

като ловци, носим в чантичките си души, как не.

   това ли е да си свободен. дали искам децата ми да са свободни, за всеки случай не искам снахите да ми мрънкат, че на тях съм ги прехвърлила. дано пък те не се хванат на онова, което е в главата на жената. 

да усещаш живота си все едно четеш роман, замисляш се как ще стоят на книга дрехите ти днес, реакцията ти, преди още да можеш да реагираш, говорът ти, с времето неизбежно се случва да си представяш, че си описван.