Моята заплата не е био, не сме сертифицирани. Почти всичката храна е отровна, да се намери хляб без изкуствен глутен е трудна мисия.

всеки постинг започвам така, на въпреки, едно кротко начало няма, само че разрухата не ме мотивира.

Нямам време да се обяснявам, кой ли го интересува. Много рядко родител ще си признае, че се е провалил и децата му деградират. Иначе сред приятелите си те са звезди, с пълни графици, и не искам да използвам тяхната известност за мой рейтинг. Да имаш 350 отсъствия за учебна година, на 17 да не знаеш западноевропейските писатели, английският ти да е на средно ниво и да смяташ, че уравненията с два квадратни радикала ти оправят нещата, както класната оправя най-важното - документацията, или тези 6000 отсъствия, на един клас в спортно училище, и родителите се правим на умрели лисици и никой не ни търси, освен за спонсорство. Трета година рева, че най-големият учи в кавички и тренира в друг град, все си вярвах, че ще е по-добре, и той си вярва. Лисиците всички толкова добре се преструваме, ама умираме от мъка. Децата са онези, които ни изненадват, не знаем какво ще попадне в ръцете им, кое ще отвори очите им и как ще се измени животът им, "образованието" не гарантира нищо, но опитът със сигурност.

Още една некадърница мрънка, че е провал.

Те виждат живота си все едно са в рая, на постоянен курорт, отоворности почти не съм им делегирала, и това е ужасът, понякога и на мен ми се струва, че съм там, и в двете, но като осъзная, че съм в рая го наричам и ужас. защото светът върви натам, накъдето са тръгнали те.

Със затворени очи

опитвам да изследвам кое какво е по стаите

не е лудница

навън е джунгла

като погледна реклами насочени към жени около средна възраст, осъзнавам защо половете са безполови – усложнение - в това е превърнато всичко според тези жени.

Както могат да си избелят зъбите дали ще могат някак така с хапче да си избелят и душите.

Само че душа не съществуваше, така че няма нужда от усложнения.

Някъде се говори за парламентарни избори, уплашени няма, има елементарни егоистични правещи се на фактори граждани. На друга страна са етно еко био органични, прескачащи боси от фестивал на фестивал частици. Едните и другите нямат допирни точки, освен ако първите не потребяват био производството на вторите, на които пък първите издават сертификати.

Но всяка страна казва, че има някакви Те, които се опитват да изиграят другите. Те увеличиха, те махнаха, те пуснаха, те мълчат, те забраниха... кои са Те и кое разделя частиците така че никога да не се съберат.

Някаква джунгла се споменаваше по-горе. Също едни Те като децата ми.

Има и друга група, която минава 40 процента от обитателите на джунглата, не знаят къде се намират, но TravelBook ме уведомява къде ходят, и добре че се разминавам с тях, ако въобще ходим по един и същ свят.